„Ако на тоя свят са вземали от тебе – значи си богат“
Станка Пенчева
90 години от рождението на писателката Станка Пенчева ще се отбележат в Пловдив, след събития по повод юбилея, органзирани в родния ѝ град Сливен и в столицата.
„Вечер в къща от думи“ е именувана вечерта, посветена на Станка Пенчева. По време на събитието ще бъдат представени био-библиографията „Станка Пенчева” и документалният филм “Станка Пенчева – сливенка докрай”, създаден по идея и сценарий на директорката на сливенската регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – д-р Росица Петрова-Василева. Ще бъде представен и издаденият от ИК ”Жанет 45” сборник с любовна лирика „С очите на новородена”, посветен на 90-годишнината от рождението на писателката.
За Станка Пенчева и събитието по повод юбилея от рождението ѝ разговаряме с директорката на сливенската библиотека Росица Петрова.
Защо решихте да отбележите с книга и филм рождението на Станка Пенчева – за тези, които не са я познавали, какво ще научат за нея от тази вечер?
Станка Пенчева е извънредно продуктивен автор завещала ни значимо творчество – поезия, публицистика, есета, очерци, прозаични миниатюри, пътеписи, автобиографична проза, литературна критика, повест и приказки за деца, блестящи преводи. За съжаление литературната критика разглежда творчеството й едностранчиво като поставя акцент върху поезията. Издаденият тази година от РБ ”Сава Доброплодни”- Сливен био-библиографски указател „Станка Пенчева” представя в максимална пълнота и разнообразие всички публикации от и за поетесата на български и чужди езици. Този труд е безценен, защото чрез аналитичното представяне на цялостното й творчество, то ще продължи да бъде изследвано, популяризирано и четено и няма да остане в забвение.
В поетичното си и белетристично творчество Станка Пенчева обхваща и интерппретира основните мотиви на непреходното, общочовешкото и универсалното – на любовта, на битието и душата, на съвремието и земното съществуване. В творчеството й присъства осезаемо и темата за родния край, за родния град и неговото минало и настояще, за неговата природа, история и символи.
В едно свое интервю поетесата споделя: „Сливен е преди всичко в мен, в това което ми е дал – черти на характера, възпитание, самочувствие. Той е темелът ми – моят род, моите житейски принципи, моят поглед към големия свят, а гражданите му – те носят много от чертите на балканджията, неговото свободолюбие и смелост, неговата упорита работливост, неговата душевна жилавост. Ще ми се и у мене – като човек и творец – да е преминала с кръвта някоя такава чертичка, че да пиша и живея като сливенка”. И тя наистина през целия си живот живя и твори като с;ливенка и остави едни от най-хубавите стихове, есета, пътеписи и спомени посветени на Сливен и Сливенския край. Затова и нарекохме нашия филм „Станка Пенева – сливенка докрай”.
Филмът е кратък разказ от първо лице за семейната история и живота на поетесата. Зрителят разбира, че талантът за писане у Станка Пенчева всъщност е закодиран в нейния произход. Във филма са представени и моменти от живота й, за които не се знае много. Във втората част на филма, чрез избрани текстове, са представени обичта и преклонението на Станка Пенчева пред природните красоти, историята и настоящето на Сливен и Сливенския край. С тези текстове тя живее в мислите и сърцата на поколения сливенци и ги кара да се гордеят с родния град. Във филма са използвани и непубликувани архивни материали и снимки предоставени от Радина Цачева – дъщеря на поетесата, които ще бъдат интересни за изследователите и за почитателите на нейното творчество.
Организатори на „Вечер в къща от думи“ са издателство „Жанет 45“, Регионална библиотека “Сава Доброплодни” – Сливен, Народна библиотека “Иван Вазов” – Пловдив, културен център “Тракарт”. В Пловдив ще бъде и дъщерята на Станка Пенчева – Радина Цачева.
Време и място на събитието: 10 декември 2019, вторник, 17,30 ч.
Културен център “Тракарт”
Вход свободен
Станка Пенчева е една от най-значимите български поетеси от втората половина на XX век. Родена е на 9 юли 1929 г. в Сливен. В родния си град завършва средното си образование. Тук, в детския вестник „Изгрев“, са отпечатани първите нейни стихотворения (1941 – 1942 г).
През 1952г. завършва руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и влиза в литературни среди. През 1951г. започва работа в литературния отдел на Радио София. През 1952 година излиза първата ѝ стихосбирка „Пълнолетие“ и е приета в Съюза на българските писатели. От 1955г. е работила последователно като редактор в издателство „Народна младеж“(1955), кореспондент на вестник „Народна култура“ в гр. Русе(1956-1958), като редактор в литературното списание „Септември“ (1959–1975) и в списание „Отечество“ (1975–1986).
Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, две с автобиографична проза, една книга с приказки и една повест за деца, блестящи преводи предимно от руски език, множество публикации в периодичния печат. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, белоруски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украински, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Нейна стихосбирка е издадена и на грузински език.
Била е член на Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в България.
За литературната си и публицистична дейност Станка Пенчева е отличена с редица награди, между които: орден „Кирил и Методий“ – I степен (1974), награда на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002); Национална награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“(1996), Национална награда „П. К. Яворов“ (2000), награда „Златен ланец“ на вестник „Труд“ (2003), Национална награда за поезия „Иван Николов“ (2007).
Новият документален филм „Станка Пенчева – сливенка докрай” е създаден по идея и сценарий на д-р Р. Петрова-Василева и продуциран от регионалната библиотека ”Сава Доброплодни”.
НЕ МОЖАХ ДА БЪДА…
Не можах дa бъда
твоята пролет:
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда
твоето лято:
друг се къпа
в реките горещи и бели.
Нека бъда твоята есен!
Ще тежа във ръцете ти, златна и зряла,
ще се стича в сърцето ти моята сладост
и кръвта ти ще стане
вино есенно, младо.
Дрехата си ще ти постилам
като жълта, затоплена шума
и укротена, и намилвана,
до теб ще лежа безшумно.
Няма да има пролетни мълнии
юлски горещници няма да има:
със кротка нежност ще те изпълня,
с ябълков дъх и със нещо без име.
Сякаш с леки есенни паяжини
ще те оплета целия…
И една сутрин ще видиш смаян:
сняг е паднал.
И ние сме побелели.
